Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Кристиан Бечев приключва медицина през 2018 година в Медицински университет – Пловдив и няколко месеца по-късно се причислява към екипа на Отделението по неврохирургия на УМБАЛ „ Пълмед “ като доктор специализант. През 2023 година придобива компетентност по неврохирургия.

През академичната 2023 – 2024 година е помощник към Катедрата по анатомия, хистология и ембриология на МУ- Пловдив с направление невроанатомия.

Научните ползи на доктор Бечев са ориентирани в региона на невроонкологията, невротравматологията, съдовата неврохирургия, минимално инвазивните техники, невроендоскопията и дегенеративните гръбначни болести.

Д-р Бечев, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля за този избор фамилната среда, учебното заведение?

Като всеки юноша в тийнейджърските години имах доста и разнообразни фантазии, които се сменяха на всеки няколко месеца - от прочут и процъфтяващ проектант, бизнесмен, до фамозен по целия свят доктор, или по-точно хирург.

В интерес на истината нещата станаха инцидентно, първо започнах по-усилено да уча биология и химия. Тъй като тези предмети предизвикваха любознание в мен, започнах да се явявам и на олимпиади по биология и химия. Знанията ми ставаха все по-задълбочени, а оттова мисълта за медицината стартира да кристализира в мен и аз я одобрих като идея, която би трябвало да преследвам.

Училището изрично изигра значима роля в моето решение, а задълбоченото проучване на филантропични науки от ден на ден ме тласкаше към медицината. Мисълта, че мога да оказвам помощ на хората и да избавям човешкия живот в тези години беше една фантазия, която в този момент съумях да трансформира в действителност. По този метод се усещам нужен и потребен за обществото.

Колкото до въпроса за фамилията, околните ми несъмнено имат огромна роля в моите решения, защото постоянно са ме подкрепяли в моите житейски избори, а медицината и това да си доктор в действителност е един значим житейски избор. Много огромна част от взетите в предишното решения съзнавам в този момент, само че се веселя, че тогава съм взел тъкмо тези решения и в този момент работя една сложна, само че изпълнена с доста ентусиазъм и динамичност специалност- неврохирургията.    

Коя бе повода да се насочите към неврохирургията?

Попадайки в първи курс в Медицинския университет - Пловдив, по време на упражнение по анатомия - беше вторник, помня и часа, все едно беше през днешния ден – 10:15 ч., си зададох няколко елементарни въпроса. Какво направих? Ще мога ли да се оправя с това предизвикателство? Уверявам Ви, че след първото упражнение по анатомия, бях покорен от изучения материал и в никакъв случай повече по време на следването си не повторих тези два въпроса.

Възприех като мото за себе си няколко думи: „ Аз мога и ще съумея, ще се оправя с всяко предизвикателство! “. По време на този учебен срок всичко ми беше забавно, желаех да изуча всяка една здравна компетентност, само че през втория учебен срок, когато започнах да уча нервната система и взех в ръце анатомичния модел на мозък, разбрах, че желая да се занимавам с неврохирургия.

В тази компетентност имаше толкоз просвета, изглеждаше толкоз необятна и завладяваща, че от този миг не желаех да чуя за нищо друго. Може би ориста по този начин е решила или е просто случайност, само че тогава ми подариха една книга на американския неврохирург Бенджамин Карсън „ Надарени ръце “. След като прочетох тази книга разбрах, че моят път в медицината би трябвало да е обвързван с неврохирургията.

Приех тази компетентност като моя задача, моя фантазия, която сполучливо сбъднах и за която и до ден сегашен не скърбя. Напротив, веселя се, че съм направил тъкмо този избор. 

Едновременно с клиничната работа Вие сте и академични учител с устременост към невроанатомията и невропатологията в МУ – Пловдив? Как се съчетават тези два уговорката?

Отскоро съм хоноруван помощник в МУ- Пловдив, като преподавателската част е била постоянно нещо, за което съм си мислил отдавна, само че не съм намирал време като специализант по неврохирургия.

Да бъдеш учител не е толкоз елементарно. Това е предопределение, за което би трябвало да притежаваш нужните качества, да завладееш студента, да предадеш своята сила и познания, а за мен това беше следващото предизвикателство, пред което желаех да се изправя и още веднъж да изпитам адреналина, който съм изпитвал по време на първите ми интервенции в неврохирургията.

Харесва ми да беседвам със студентите, да им предавам своите познания и най-много да ги стимулирам да четат, да са жадни за познания и умения.

Колкото до въпроса по какъв начин се съчетават тези два уговорката, същинският отговор е: доста мъчно, с цената на доста персонално време за мен и за фамилията ми, само че не скърбя за това решение.

В реалност нещата се случват бягайки сред операционната и университета, а по-късно още веднъж в болничното заведение, защото клиничната работа и пациентите постоянно остават преди всичко.

Отскоро давате съвещания и в ДКЦ 1 в Пазарджик. С какво Ви обогатява тази процедура?

От няколко месеца правя амбулаторни прегледи и в ДКЦ 1 в град Пазарджик, тъй като районът е обитаем с хора на междинна възраст, а и по-възрастни, които имат и своите болести.

Става въпрос в множеството случаи за дегенеративни болести на гръбнака, хората с такива недоволства се нуждаят от съвещания и следващо лекуване.

Освен товая считам, че когато човек сменя работното си място, въпреки за малко, това го държи тонизиран, защото се потвърждава пред нови сътрудници, намира се с пациенти с разнообразни болести, т.е. изправя се пред нови провокации.

Все отново амбулаторната процедура дава до момента с пациента и опцията да определиш хода на лекуването му.

Споделете усещанията си от този поток пациенти – с какви проблеми Ви търсят най-често?

Както към този момент споделих, работата в амбулаторията може да бъде доста разнородна, само че най-много пациентите, които посещават неврохирургичния кабинет са такива с дегенеративни болести на гръбначния дирек, като дискови хернии, спинална стеноза, болки в врата, гърба и кръста, болки в ръцете и краката, произхождащи от увреда на нервните структури.

Нерядко срещана е и туморната патология - от ден на ден пациенти, пристигайки в кабинета по неврохирургия се оплакват от главоболие и световъртеж, след което биват диагностицирани с мозъчен израстък, който би трябвало да бъде опериран. Доста чести са и метастатичните тумори на гръбнака, които водят до болежка или затруднени и невъзможни придвижвания.

Кои софтуерни достижения съгласно Вас стоят в основата на развиването на  актуалната неврохирургия като широкоспектърна компетентност, която дава доста положителни благоприятни условия за щадящи и ефикасни интервенции?

Неврохирургията е една бързо разрастваща се компетентност, която през последните години, набра съществени темпове и все по-широко са застъпени микроневрохирургичните техники. Например оперативните интервенции за дискова херния на гръбнака се правят с най-малък кожен прорез под ендоскопски или микроскопски надзор. Невронавигацията в спиналната и краниалната хирургия набира от ден на ден темпове и се употребява необятно. Създадоха се нови способи за лекуване на болката, един от които се практикува и в Отделението по неврохирургия на УМБАЛ „ Пълмед “, а точно криоаблация при фасетен синдром. Той принадлежи към групата на така наречен безкръвни операции и е с доста добър резултат за пациента.

Поставянето на винтови стабилизации се прави през кожата с минималноинвазивни техники. Неврохирургията върви със стремителни стъпки към изкуствения разсъдък и роботизацията в бъдеще.

Имате опит и като редактор и рецензент на научни публикации, с какво Ви притегли този вид работа?

Да, това е една нова пристрастеност, която породи през последната година. Започнах по-усилено да обявявам научни публикации в задгранични научни списания и в едно от тях, след издание на избран брой публикации, ме попитаха дали желая да аплайвам за рецензент на списанието. Приех концепцията в началото шеговито, само че след това, когато започнаха да ми изпращат всяка седмица публикации за написване на критика, разбрах, че по този метод освен оказвам помощ на сътрудници да развиват неврохирургичната просвета, само че и аз самият се обогатявам от прочетеното.

Започвам да съпоставям написаното с други публикации, да прочитам все по-нови материали, с цел да мога да бъда оптимално акуратен. Разбрах, че това мое начинание, което също лишава много време от късните часове на нощта, в действителност обогатява моите познания.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време - обичани книги, музика, дестинации за пътешестване, занимание?

„ Свободно време “ е разбиране, което рядко мога да употребявам и най-много да се възползвам от него, само че когато съумея, обичам да чета книги на историческа тема, книги с мистерии и загадки.

Обичам да пътувам, пробвам се най-малко два пъти годишно да навестявам исторически местности в Европа, обичам по време на тези пътувания екскурзоводи да изясняват за историята на забележителностите, които навестявам. Хобито ми е да върша планински преходи и най-малко два пъти в месеца сполучливо го върша, оставам с мислите си в планината, измежду природата.

Как си почивате най-добре?

Истински си почивам измежду природата, измежду тишината, с хубава книга, с чаша алено вино и хубава храна. Обичам също вечерните морски заведения за хранене, където мога да мечтателствам морето с часове. Много постоянно в всекидневието ми почивката е обвързвана с излизане с другари, диалози, доста смях и приятни страсти.

Какво бихте желали да пожелаете на своите учители и сътрудници, с които дружно посрещате провокациите на всекидневието?

На първо място желая да им благодаря за това, което са създали за мен, което са ми дали през всичките пет години до момента в който се образовах за неврохирург и желая да им пожелая да са живи и здрави, все по този начин отдадени на специалността, на фантазиите си и на идеите си. Нека запазят човешкото в себе си и да не престават да учат млади сътрудници. От тях съм научил доста освен в неврохирургията, само че съм научил и безпределно скъпи житейски уроци, които и аз самият бих желал да предам на по-младите.